Поспри се!!!
Всеки миг ще свърши всичко!...
Ще тръгна аз по своя път,
а ти по твоя.
И всичко безвъзмездно ще приключи.
И ние ще забравим свойта грешка.
Виж!!!
Толкова е лесно!
Ще се справим!
Не вярвам аз, че болката убива.
И ти по своя път и аз по моя
ще минем, и ще си отидем,
поотделно!
Нали ми казваше, че лесно се разделяш,
че не обичаш никой и не вярваш в нищо!
Нали ме молеше отново и отново
да те пусна!
Да си отидеш искаше,
да си свободен!
Сега те пускам, тръгвай си,
отивай...
Към свободата си върви с големи крачки!
Защо ме гледаш, питаш ли ме нещо?
Не те обичам, тръгвай си, свободен!
А аз ще спра да мисля и да моля.
Ще спра да искам да си тук,
до мен.
Виж!!!
Толкова е лесно!
Ще се справим!
Ще тръгнеш ти по твоя път,
а аз... по своя!