Поп-фолк-джаз годишни времена
ПОП-ФОЛК-ДЖАЗ ГОДИШНИ СЕЗОНИ
Двуноги мили същества –
илюзия за необятност,
видения във непрогледен мрак,
мрак във светлината.
И ти си влюбен в тях.
И няма път обратен.
А пък, моя мила мамо, много фусти, малко обич.
За коя ли, море мале, да те пратя да попиташ?
Само ще ти кажа, мале, но очи в очи не мога –
с всички съм си, мила мале, лика и прилика.
А когато дойде пролет!
Пролет ли е – тя не мисли,
нито проси, нито моли,
тя раздава, без да иска
подкуп или прошка.
Грешница и извор бистър.
Пък когато жарко, мила мале, лято
ù засвети във очите
и безбожен палав вятър
във косите ù заплаче,
аз забравям, че светът е необятен
и си плюввам на петите,
бързо за да го изкрача.
После тиха есен.
Красива траурна песен
за всички мечти.
Параклис за грешници,
каквито и ние сме били.
Възторг и бесилки провесени,
младо вино и гъсти мъгли.
Море мале, тая гиздосия,
буен пламък на обречен огън
ме прониква, мале, във сърцето
и се кръстя, мале, и се моля Богу,
тази обич, мале, в Ада да ми свети
и за младост да ми спомня.
Защото след това ще бъде зима –
на злобни ветрове и на неудачниците Рая.
Мене вече няма да ме има,
но зимата не ми е края.
Тя е просто жената,
която без милост
убива.
И живот под кожата си пази.
Тя е... Тя ми е, мамо, момата,
мойта стомна ненапита.
Хайде, мале, тичай да я питаш –
люби ли ме или люто мрази!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
