purko59 (Ангел Веселинов)
447 3026
18.09.2011 г., 22:48 ч.

Поп-фолк-джаз годишни времена 

  Поезия » Друга
645 0 7

 

ПОП-ФОЛК-ДЖАЗ ГОДИШНИ СЕЗОНИ

 

Двуноги мили същества –

илюзия за необятност,

видения във непрогледен мрак,

мрак във светлината.

И ти си влюбен в тях.

И няма път обратен.

 

А пък, моя мила мамо, много фусти, малко обич.

За коя ли, море мале, да те пратя да попиташ?

Само ще ти кажа, мале, но очи в очи не мога –

с всички съм си, мила мале, лика и прилика.

 

А когато дойде пролет!

Пролет ли е – тя не мисли,

нито проси, нито моли,

тя раздава, без да иска

подкуп или прошка.

Грешница и извор бистър.

 

Пък когато жарко, мила мале, лято

ù засвети във очите

и безбожен палав вятър

във косите ù заплаче,

аз забравям, че светът е необятен

и си плюввам на петите,

бързо за да го изкрача.

 

После тиха есен.

Красива траурна песен

за всички мечти.

Параклис за грешници,

каквито и ние сме били.

Възторг и бесилки провесени,

младо вино и гъсти мъгли.

 

Море мале, тая гиздосия,

буен пламък на обречен огън

ме прониква, мале, във сърцето

и се кръстя, мале, и се моля Богу,

тази обич, мале, в Ада да ми свети

и за младост да ми спомня.

 

Защото след това ще бъде зима –

на злобни ветрове и на неудачниците Рая.

Мене вече няма да ме има,

но зимата не ми е края.

Тя е просто жената,

която без милост

убива.

 

И живот под кожата си пази.

Тя е... Тя ми е, мамо, момата,

мойта стомна ненапита.

Хайде, мале, тичай да я питаш –

люби ли ме или люто мрази!

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??