Попита ме: "Защо?"
Попита ме: "Защо ти е мълчанието?
Какво ти дава точно тишината?"
В житейското бунище тя ухание е.
Хармония, лекуваща душата ми.
Попита ме: "А след това какво?!"
Ще ти отвърна: "Нещо по-красиво..."
По-близко ми е нямото дърво
от всичките приятни перспективи.
По-нужни са ми тихата зора,
на пясъка шупливото бърборене,
изящните извивки на луната,
на вятъра капризите престорени,
на улиците пусти свободата,
на локвите блестящи участта...
Светът е цирк, устроен за децата.
Безумец, който бяга от смъртта.
© Нели Дерали All rights reserved.
