Попита ме: "Защо ти е мълчанието?
Какво ти дава точно тишината?"
В житейското бунище тя ухание е.
Хармония, лекуваща душата ми.
Попита ме: "А след това какво?!"
Ще ти отвърна: "Нещо по-красиво..."
По-близко ми е нямото дърво
от всичките приятни перспективи.
По-нужни са ми тихата зора,
на пясъка шупливото бърборене,
изящните извивки на луната,
на вятъра капризите престорени, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up