Попитах го
Попитах го дали ще бъде страшно
да бъде сам на някоя скала,
мъглата да го дебне безотказно,
да няма светло място на света.
Попитах го какво ще бъде,
ако вместо звезден небосвод,
бъде той от днес принуден
да гледа бездната, наречена живот.
Попитах го какво ще стане,
ако някой ден не чуе повече китара,
ако нейде там е,
гдето постоянно скърца маса стара.
Попитах колко ще е жалко,
ако ден и нощ е само на вода и залък хляб,
попитах го дали ще му е малко
да бъде само с чест и гордости богат...
Попитах го дали ще бъде страшно
да бъде сам на някоя скала,
усмихна се, погледна ме безстрашно:
„Не и докато държа те за ръка.“
© 3xi All rights reserved.
