Nov 19, 2005, 9:39 PM

Попитай приятел

  Poetry
1.2K 0 1
             Когато се срещнахме бяхме деца,
             ти се усмихна и ми подаде ръка.
             Веднъж ме попита дали те обичам,
             а аз ти отвърнах със смях във очите.
             Попита приятел какво да направиш,
             а той ти каза: "усмихвай се братче".
             Погледна небето - голямо и тъжно,
             а как да се смееш в този свят, когато
             звездите плачат, а сърцето се разкъсва.
             На теб ти се плаче, а светът се смее -
             усмихвай се братче, така се по-лесно живее.
             Усмихвай се дори когато
             любимата те изостави,
             вземи си китарата и свиркай си даже.
             Такъв е светът - подъл и скучен
             и те остава сам, като бездомно куче.
             На теб ти се плаче, а светът се смее -
             усмихвай се братче, така се по-лесно живее.
             Ти си замина, замина далече,
             а мене, а мене защо ме остави.
             В този свят без любов, пълен със мъка
             аз пак те обичам, но с тъга във очите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....