На ръба на скалата,
с развени коси
Вятъра тихо в ухото ми шепне...
На върха Свободата
родена с орли
с Любовта ми се ражда, живее и крепне.
В самота Красотата
пъстроцветно блести
Като ехо далечно повтаря и екне!
Гордостта в Тишината
смирено мълчи...
Като плесен на слънце - изчезващо вехне!
Попътувай със мен!
Това може би стига
да разцъфне във прелест първопролетен храст...
И от туй окрилен
до мене пристига
на другарство и обич прекрасният час!
© Ангел Милев All rights reserved.