Порастваме
на Хари, post factum
Порастваме, порастваме без време.
Порастваме, макар че не го искаме,
със дъждовете страшно ненавременни
и с парещите в гърлото ни писъци,
с цигарите една след друга палени,
с търпението в зъбите ни стиснато,
с борбата празна за самодоказване,
със лутането сред лъжливи истини.
Със смелостта на вчерашни мечтатели,
заровили мечтите във душите си,
порастваме. Със смърти на приятели.
И няма кой да чуе, че не искаме.
© Росица All rights reserved.
