Като цветята на малката Ида
сенките оживяват в нощта:
танцуват птици, вихрогони,
и щом вятърът се заиграва
в протегнатите към небето клони,
танцува цялата стена.
И само да се взреш -
на дансинга поклаща се луна
в самотен ритъм,
обградена от милион звезди,
а в ъгъла на стаята
мърка кротко полузаспала котка,
тактувайки с уши;
а ти все още чакаш
заблудена муза да те връхлети
преди зори...
© П Антонова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
