Поредната нощ на поета
Като цветята на малката Ида
сенките оживяват в нощта:
танцуват птици, вихрогони,
и щом вятърът се заиграва
в протегнатите към небето клони,
танцува цялата стена.
И само да се взреш -
на дансинга поклаща се луна
в самотен ритъм,
обградена от милион звезди,
а в ъгъла на стаята
мърка кротко полузаспала котка,
тактувайки с уши;
а ти все още чакаш
заблудена муза да те връхлети
преди зори...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© П Антонова Все права защищены
