Захвърляни и стари мисли, преписани от мен,
събрани вечни мигове, това е вчерашният ден.
Крачки - бързи и големи, бягство в тишината,
съмненията, без предели, тежка е понякога борбата.
Песента до болка е позната, но с различен текст,
сменени правилата, но там е същият певец.
Вик се чува от Тъгата, исках да я утеша,
спомени, измити на чешмата, страхувам се
да не сгреша...
Спряно времето за малко, сияйна синева,
толкова е истинска и жива поредната сълза.