7.11.2008 г., 21:13

Поредната сълза

772 0 2

Захвърляни и стари мисли, преписани от мен,

събрани вечни мигове, това е вчерашният ден.

Крачки - бързи и големи, бягство в тишината,

съмненията, без предели, тежка е понякога борбата.

Песента до болка е позната, но с различен текст,

сменени правилата, но там е същият певец.

Вик се чува от Тъгата, исках да я утеша,

спомени, измити на чешмата, страхувам се

да не сгреша...

Спряно времето за малко, сияйна синева,

толкова е истинска и жива поредната сълза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • красив и изчистен стих! хареса ми!
  • много красиво
    " Песента до болка е позната, но с различен текст,
    сменени правилата, но там е същият певец. ".......нямам думи


Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...