Порив
Аз искам с теб небето да разкрия
и хилядите птици сред простора,
в очите ти лъчите да открия
на слънцето, пламтящо без умора.
И как желая с тебе да политна,
а облаците тихо да завиждат,
че мога с теб и вятъра да стигна
далече, без дори и да ме виждат.
С ръцете си ще порим и вълните
така, че сякаш с перки сме родени
и рибите ще гоним във водите,
в които тъй свободно сме поели.
Аз искам с теб луната да целуна
и кръглият ù лик да руменее,
а вятъра в прегръдка да обгърна
така, че от любов да онемее.
© Адриана Стефанова All rights reserved.
