Sep 22, 2008, 11:09 AM

Порив за обичане...

  Poetry » Love
3.4K 0 51
 

                 Порив за обичане...

 

 

Търпението ти тиктака. Циферблатно.

Поряза устните с горчивото кафе...

Усмивката е глътка въздух. Но за кратко.

Увисва на бесилото... Сълзата е въже.

 

Пореден фас. Догаря залезно цигарата...

Кълбета дим рисуват в сиво неизвестното.

Денят се къса. Тънка струна от китара.

Надеждата мълчи. Скръбта е няма песен.

 

Търпението ти изригна. Вулканично!

От глътките безмълвие отново си пиян.

А там, отляво, трепка порив за обичане.

Животът е за двама. Отрова е... за сам.

 

 

21.09.2008 г.

 

                        клип, Порив за обичане...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пропуснала съм това. Финала ми напомни ми за песента на група Щурците "Нека просто две следи, да оставим аз и ти!"
  • Ако някога стана добър на 20% колкото си ти добра в поезията ще ми стига
  • А там от ляво,
    трепка порив за обичане!
    Животът е за двама!
    Нежно докоснати струни!
    Поздрави Гери!
  • Много силно ... Нямам думи!
  • Много си напред с материала и с чувствителността на сетивата. Нов прилив на красота в моята жадна душа!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...