Дежурният критик е с вечна мисия
и бди, като любящ птеродактил,
във ролята на родната полиция,
като пред детски кът, стар педофил,
като Смъртта до болнично легло,
като такъв с разстройство пред тоалетна,
с изцъклено от взиране око,
къде да се разпише пак ефектно.

Той знае - прав е по презумпция,
каквото каже е Последната присъда!
Приема се, като бастун за куция,
като лек за всеки вид заблуда,
като Виагра служеща на гола истина,
като батерия на изхабен вибратор -
Приел се е за Властелин на пръстена
и дебне, като гладен алигатор.

Издул гърди във пристъп асматичен
и в жартиерите на бойните си дрехи,
върху магарето на своя дълг кармичен,
забравил хаповете в непосетената аптека,
развял байрака от използван памперс
и със усмивка, кариесен гюм,
самият той, подобен гноен кариес,
готов е пак да се изпъчи с ум.

И има ли значение, къде ще спре
очите си на лешоядна твар,
във кой ще впие зъбите на бясно псе,
в чий дом ще причини пожар,
а също истина една дали ще има
във думите му, като змийски храчки?
Това не го интересува, че участва в "филма"
единствено, за да си търси плячка!...
***
Дежурният критик във виртуала
е образ обсесивно... анонимен...
А мисията му е да заразява и да каля,
като и в двете е абсурдно продуктивен
за компенсация на жалкото си битие,
в което влачи мишата опашка,
приятел е единствено с едно шише
и го "обича" само пълната му чашка...


16.10.2023./17.10.2023.