Портрет
Очите й са маслено-зелени.
Косите - светла житна нива.
От лика и всички са пленени
и казват, че е сякаш жива.
Но не знаят...
Сред пласта от бои положен
тупти сърцето й безспирно,
портретът и е там изложен
и виси безмълвен мирно.
От рамката си да излезе чака,
сянката си иска да открие,
бягство търси в полите на мрака,
който от очите им я крие.
И полита с призрака на времето,
щом се спусне вечерта гореща,
отърсва се от на цвета си бремето,
от пъстрата напукана одежда.
А после утрото настъпва
и в маслените й очи
тъгата тихичко пристъпва,
портретът на стената тих мълчи...
27.03.08 г.
© Тинка Това All rights reserved.
