snowdrop (Тинка Това)
53 109
17.04.2008 г., 20:29 ч.

Портрет 

  Поезия
796 0 3
 

 

Очите й са маслено-зелени.

Косите - светла житна нива.

От лика и всички са пленени

и казват, че е сякаш жива.

 

Но не знаят...

 

Сред пласта от бои положен

тупти сърцето й безспирно,

портретът и е там изложен

и виси безмълвен мирно.

 

От рамката си да излезе чака,

сянката си иска да открие,

бягство търси в полите на мрака,

който от очите им я крие.

 

И полита с призрака на времето,

щом се спусне вечерта гореща,

отърсва се от на цвета си бремето,

от пъстрата напукана одежда.

 

А после утрото настъпва

и в маслените й очи

тъгата тихичко пристъпва,

портретът на стената тих мълчи...

 

27.03.08 г.

© Тинка Това Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??