Разкривен един портрет,
набързо в автобуса взет.
От амбалажната хартия
лицето си не успях да скрия.
Поиска ми усмивка в замяна
за творбата ти признана.
Пробвах се да я дам,
знаех, че като мен си сам.
Слязох. Продължих в дъжда,
залитаща по улицата към дома.
На син картон, покрит с лепило,
оставих момичето изгнило.
Загледах се в това, което бях.
Обхвана ме безмълвен смях...
© Любена Стоименова All rights reserved.