25 нояб. 2010 г., 12:19  

Портрет в автобуса

629 0 2

Разкривен един портрет,

набързо в автобуса взет.

От амбалажната хартия

лицето си не успях да скрия.

Поиска ми усмивка в замяна

за творбата ти признана.

Пробвах се да я дам,

знаех, че като мен си сам.

Слязох. Продължих в дъжда,

залитаща по улицата към дома.

На син картон, покрит с лепило,

оставих момичето изгнило.

Загледах се в това, което бях.

Обхвана ме безмълвен смях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любена Стоименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...