25.11.2010 г., 12:19  

Портрет в автобуса

626 0 2

Разкривен един портрет,

набързо в автобуса взет.

От амбалажната хартия

лицето си не успях да скрия.

Поиска ми усмивка в замяна

за творбата ти признана.

Пробвах се да я дам,

знаех, че като мен си сам.

Слязох. Продължих в дъжда,

залитаща по улицата към дома.

На син картон, покрит с лепило,

оставих момичето изгнило.

Загледах се в това, което бях.

Обхвана ме безмълвен смях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любена Стоименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...