Послание
Послание
Престане ли сърцето да боли,
когато трябва, сам ще те намеря.
Със нокти път ще правя през скали
и с дявола ще сядам да вечерям...
Но ще пристигна някой ден при теб
след дългия си път на неудачник.
Ще седна пред вратата ти и ще
изчакам, докато си тръгне здрача.
На сутринта ще блъскам като луд
по твоята врата със всичка сила.
Отвориш ли, ще падна в твоя скут,
тъй както син пред майчина могила.
Но няма да те моля да простиш.
В полите ти не чакай да подсмърчам.
Ще помълча. И ти ще помълчиш,
докато поклонението свърши.
А после, ако можеш, отвори
сърцето си. Дано да има място.
Ако ли не... Не страдай, забрави.
И затвори приюта за нещастни.
И без това, едва ли бих се спрял,
не мога да живея обездвижен.
А и не съм роден за идеал,
каквото и да правя, нося грижи.
Така че, сухо дърво не садù
и скитник за дома си не калесвай.
Дървото плод едва ли ще роди.
И пак ще си сама. А ще е есен...
© Александър Калчев All rights reserved.
