alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
Sep 29, 2010, 1:25 PM

Послание 

  Poetry » Love
1132 0 20

Послание                  

 

Престане ли сърцето да боли, 

когато трябва, сам ще те намеря.

Със нокти път ще правя през скали

и с дявола ще сядам да вечерям...                          

 

Но ще пристигна някой ден при теб

след дългия си път на неудачник.

Ще седна пред вратата ти и ще

изчакам, докато си тръгне здрача.

 

На сутринта ще блъскам като луд

по твоята врата със всичка сила.

Отвориш ли, ще падна в твоя скут,

тъй както син пред майчина могила.

 

Но няма да те моля да простиш.

В полите ти не чакай да подсмърчам.

Ще помълча. И ти ще помълчиш,

докато поклонението свърши.

 

А после, ако можеш, отвори

сърцето си. Дано да има място.

Ако ли не... Не страдай, забрави.

И затвори приюта за нещастни.

 

И без това, едва ли бих се спрял,

не мога да живея обездвижен.

А и не съм роден за идеал,

каквото и да правя, нося грижи.

 

Така че, сухо дърво не садù

и скитник за дома си не калесвай.

Дървото плод едва ли ще роди.               

И пак ще си сама. А ще е есен...

 

 

© Александър Калчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??