Послание върху брезова кора
ПОСЛАНИЕ ВЪРХУ БРЕЗОВА КОРА
Крещяла съм, когато е боляло.
И мислех си, че някой ще ме чуе.
Безумна тишина и снежнобяло
очите ми пленяват, ала всуе!
Писалището пълно е с моливи,
които съм изписала до точка.
Но не намерих никаква молитва –
с която да помоля за отсрочка.
И трие някой най-подмолно нощем
изписаните страници в душата.
А без да съм раздала още прошка,
от мен си тръгва враг или приятел.
Като бреза на бряг ме нарисувай –
светулките прогарят мойте длани.
Постой при мен, преди да се сбогувам.
И ме обичай – даже да ме няма.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно е!
-
Нощете са коварни... или изтриват, или натрапват разни мисли... Харесва ми стихотворението ти, Валя! Поздравления!
-
Нощете са коварни... или изтриват, или натрапват разни мисли... Харесва ми стихотворението ти, Валя!
-
!
-
Благодаря, Миленче
-
Красиво и жадуващо! Истинска поезия, която ме прави щастлива
-
Благодаря, Безжични
-
Благодаря, Деничке
-
Прекрасно!
-
❤️
-
Благодаря, Валюше, и това го има в този живот.
-
Болка, но затова пък красива! Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
