Послание върху брезова кора
ПОСЛАНИЕ ВЪРХУ БРЕЗОВА КОРА
Крещяла съм, когато е боляло.
И мислех си, че някой ще ме чуе.
Безумна тишина и снежнобяло
очите ми пленяват, ала всуе!
Писалището пълно е с моливи,
които съм изписала до точка.
Но не намерих никаква молитва –
с която да помоля за отсрочка.
И трие някой най-подмолно нощем
изписаните страници в душата.
А без да съм раздала още прошка,
от мен си тръгва враг или приятел.
Като бреза на бряг ме нарисувай –
светулките прогарят мойте длани.
Постой при мен, преди да се сбогувам.
И ме обичай – даже да ме няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
