На Любомир и Илко

По стената знаци разни

внукът ми с молив изписал.

Да ги разчета напразно

все се мъча. Той ги писал,

като беше двегодишен.

Туй послание остава -

тези тайни стенописи

спомен са против забрава...

Вече е голям. И питам:

На какъв език са, сине?

Той се смее, уж разчита.

"Мила бабо, разбери ме,

сам не зная. На индийски

и на "хинди" може да е.

Днес ти казвам на английски:

Ай лав ю - ето това е!"

Ъгълчето на дивана

братчето му пък изрони.

Ах, тогава яд ме хвана,

днес си викам: За какво ли?

Къщи, мебели какво са,

внуците ми щом ги няма?

Мебелите от дърво са...

Где са внуците ми двама?