Последен път
И небето е червено,
и морето е от кръв,
и луната е студена,
да, но за последен път!
И звездите са сковани
от червена светлина
и устите ни са сляни,
да, но за последен път!
А дърветата са заедно
клоните им не цъфтят
и сърцата ни са заедно,
да, но за последен път!
Много радост преживяхме
и денят ни беше къс
пробвахме - успяхме,
разделихме се, умряхме!
© Зорница Митева All rights reserved.
Много добро!imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
