Последен валс, какво ще кажеш,
не сме танцували дори.
Години много, но някак ощетени
от преградата, която ни дели.
Последен валс, ръка подай ми,
през рамото ме прегърни.
Животът вече отминава,
в такт с мен се завърти.
Последен валс, за спомен да остане,
че някога са греели звезди.
А сега зад облак тъмен
една звезда завинаги се скри.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
