Последен валс, какво ще кажеш,
не сме танцували дори.
Години много, но някак ощетени
от преградата, която ни дели.
Последен валс, ръка подай ми,
през рамото ме прегърни.
Животът вече отминава,
в такт с мен се завърти.
Последен валс, за спомен да остане,
че някога са греели звезди.
А сега зад облак тъмен
една звезда завинаги се скри.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
