Защото любовта ми дива пак към тебе ме зове

и отново губя се във търсене на тебе пак...

Така, когато вълк раздира с вой небесното море

зовях те всеки път, щом падне мрак.

Но ти оставаш скрита, тиха, но и волна.

Свободна да избираш следваща любов.

Да ловуваш е в кръвта ти, ловец не аз, а ти си...

Вълчице моя, знам, че чуваш моя зов...

Върни се... Изръмжи ми, ако искаш

или пък се нахвърли връз мен от злоба.

Ако ли пък вече не ме искаш,

убий ме и махни от мене черната прокоба.

Защото сам ако остана - единак

ще вия... вия към Луната тъжно...

Приближи се... Приближи се ти към мене пак

и нека вием двама...

         С половин сърца - разбити,

         половин - опитващи се да дарят доверие...

                                               на старата любов отново...