Последен зов?
Защото любовта ми дива пак към тебе ме зове
и отново губя се във търсене на тебе пак...
Така, когато вълк раздира с вой небесното море
зовях те всеки път, щом падне мрак.
Но ти оставаш скрита, тиха, но и волна.
Свободна да избираш следваща любов.
Да ловуваш е в кръвта ти, ловец не аз, а ти си...
Вълчице моя, знам, че чуваш моя зов...
Върни се... Изръмжи ми, ако искаш
или пък се нахвърли връз мен от злоба.
Ако ли пък вече не ме искаш,
убий ме и махни от мене черната прокоба.
Защото сам ако остана - единак
ще вия... вия към Луната тъжно...
Приближи се... Приближи се ти към мене пак
и нека вием двама...
С половин сърца - разбити,
половин - опитващи се да дарят доверие...
на старата любов отново...
© Кирил Илиев All rights reserved.
