Последен зов

Хей, страннико!

Защо не спиш?

Защо в леглото се въртиш?

Пак ли споменът далечен

се прокрадва като тъжна песен?

Мислиш пак за родната земя,

от която ти щастливо избяга?

Спусна се да търсиш власт, пари,

защо нещастен си сега- кажи?

Продаде дом, градини и поля,

искаше хоризонт, висини и свобода.

Загърби лесно майка и баща,

продаде от огнището жарта.

По-красива от нашето море и планини,

никъде не ще видиш- запомни!

По-вкусна от майчина храна,

не ще опиташ из света!

Винаги ще бъдеш птичка без крила,

далече, в чуждата страна.

Ще чувстваш урагани, ветрове и зима,

сърцето често ще се свива.

Като дърво без корен,

на свобода, но в клетка затворен,

ще се връщаш в миналото ти,

и душата тихо ще скърби.

Върни се докато е време,

докато животът всичко не ти вземе.

Върни се в къщата си бяла,

прегърни баща, целуни майка остаряла...

Потърси приятелите стари,

те са тук, не са те предали!

Върни се в твоята България!

нея Господ още пази я!