Apr 1, 2010, 7:55 PM

Последна глътка въздух 

  Poetry » Love
673 0 0

Не съм ти вярвала,
че някой ден ще бъде той с теб.
Още щом го зърнах, аз разбрах,
знаех,че ще бъдеш ти такава днес,
знаех,че ще бъдеш ти студена с мен.
Разгадавах таз загадка дни наред
и се разплаках,
щом видях какво ще стане,
но ти не ми повярва...
Той изпрати ти любимата си песен,
обикна я, както обичаше и него ти.
Обляна бе в сълзи, когато той ти каза,
че не иска да е вече с теб.
И преди години, спомням си,
докато се сбогуваше с любимата му песен,
нещо сякаш те удари.
Падна ти студена -
едва тогава разбрах що за чудовище е той.
Остави те така -
на неговата песен бавно да умираш.
Хареса му да гледа как се мъчиш,
как се бориш за последна глътка въздух.
Така песента, която толкова обичаше,
погуби те - разкъса те на две.
А само избледняваше твойта красота -
ден след ден увяхваше.
И чакаше те да отвориш пак своите очи,
но уви...

© Привидение Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??