Mar 6, 2020, 7:19 AM

Последна инвентаризация на гардероба

989 0 2

Старото палто е най-удобно, макар и вече тесно.

Бръкнеш в джоба - забравен кестен.

В другия - бонбон за внучето далечно.

Под яката - дом за молците уютен,

а душата в пашкула на хастара е облечена.

През ръкавите спомени за лятото се стичат.

Копчетата - хлебчета препечени ,

плезят се на зимата комично.

Изветрял е вече нафталинът.

Няма и следи от женски парфюми.

Може би, е време да замина

по онези безобратни друми...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...