Мечти, предадохме се с вас.
Вие – мен, аз – вас.
Последни пориви на вятъра
разпиляват парченцата от нас.
От любовта обичах невъзможната,
с мечти загръщах, за да не изстива.
На запад тръгнах да ви диря,
ако диша още някоя от вас.
Мечти, кажете, че сте живи,
а с вас, може би – и аз!
А.А.
© А.А. All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
