Мечти, предадохме се с вас.
Вие – мен, аз – вас.
Последни пориви на вятъра
разпиляват парченцата от нас.
От любовта обичах невъзможната,
с мечти загръщах, за да не изстива.
На запад тръгнах да ви диря,
ако диша още някоя от вас.
Мечти, кажете, че сте живи,
а с вас, може би – и аз!
А.А.
© А.А. All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
