Тази спирка последна е,
булевардът - широк,
самотата, отгледана
след безмълвен урок.
Хищна птица отрязва
осветения свят -
в тъмно-кървава пазва
се потапя денят.
Уморена надежда -
прекроена вина.
Във очите се вглежда
безсърдечна луна,
иска съд безпристрастен,
чак до утрото, дето
от стиха ми безвластен
взема ритъм сърцето.
© Йорданка Гецова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
