Тази спирка последна е,
булевардът - широк,
самотата, отгледана
след безмълвен урок.
Хищна птица отрязва
осветения свят -
в тъмно-кървава пазва
се потапя денят.
Уморена надежда -
прекроена вина.
Във очите се вглежда
безсърдечна луна,
иска съд безпристрастен,
чак до утрото, дето
от стиха ми безвластен
взема ритъм сърцето.
© Йорданка Гецова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
