Тази спирка последна е,
булевардът - широк,
самотата, отгледана
след безмълвен урок.
Хищна птица отрязва
осветения свят -
в тъмно-кървава пазва
се потапя денят.
Уморена надежда -
прекроена вина.
Във очите се вглежда
безсърдечна луна,
иска съд безпристрастен,
чак до утрото, дето
от стиха ми безвластен
взема ритъм сърцето.
© Йорданка Гецова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
