Градът вкочани се.
Буксуват таксита
и зяпат те с взор недоспал
угрижени лелки,
кахърни бабета.
За днес ни си крал,
нито ял.
В ушите ти писка
досадният вятър
и пéша ти дърпа
без свян.
Ти знаеш,
че всичко
е скапан театър,
но пееш, когат' си пиян.
Не знаеш
на'де да вървиш,
не се питаш,
а бавно притваряш очи.
Пред теб тротоара
вихрушка премита.
И вече си стигнал
почти...
© Светличка All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
