Последната чаша
Последната чаша
Чаши много съм изпила
с горчилка и люта ракия -
всичките съм нащърбила
със зъби, които днес крия….
Заравям ги - могила в дебрите
на душа - кория мрачно-хладна -
ритуал, познат ми от древните -
погребвах - „да не ходя жадна”,
а аз оставах горе „на изчакване”
на оназ последна, празна чаша,
в онова особено разкрачване -
поза „от нищо веч се не плаша”
Кой плод ще изцедиш за Края -
капка евтаназия – добрата смърт,
дали вкусът му аз ще разпозная -
пропит живот – платена смърт?
Любов – тъй жадно питие,
чакала ме в прашно чекмедже
(може би някой ще я донесе
като за пияница – в шише…)
Ще приседне горе Любовта ми -
нелепа, ритуална оплаквачка,
а чашите – беззъби таласъми
ще молят за една поне „капачка”.
Чаши много съм разляла -
за други пълнех с Обич само…
Последна чаша на раздяла -
глътка „празно” и - през рамо!
Рене
© Ренета Първанова All rights reserved.
