ИнаКалина
523 11421
Sep 8, 2021, 9:23 AM

Последната цигулка 

  Poetry » Love, Phylosophy
631 5 17

Ужилено от лъч око на залез,

затваря се и в мекото му гърло,

сияние се мята на талази

и търси изход да се върне.

 

Дойдох да споделим една посока.

Прободен е часовникът – изтича...

Стоплѝ ме! Зимата ще е жестока,

но като смелото кокиче

 

покълна ли на пролетта в сърцето,

посоката с дъгата ще се слива.

Заспива като къпано небето

в пижама от кармин до сиво.

 

Дойдох да споделим една въздишка,

а с нея хиляди се народиха,

но аз ти казвам, че не искам нищо,

нощта и дланите ми стигат…

 

… Бере душа под залеза затрупан

часовникът. Скрибуцане?! Оттук е –

след рокля на слънца и летни чувства –

южняк с последната цигулка.

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Лирично.
  • Поантата ти е малко тъжничка, всички въздишат по свършване на лятото, ама нали пак ще дойде друго, а за младите още много такива?...
  • Благодаря, Светулка!
  • Много ти отива роклята на слънца.
    Дано по-дълго да посвири.☺
  • Благодаря ти, Таня.
  • Хубав стих!
  • една цигулка... за кое по-напред благодаря ви!
  • Хубаво е, Краси, много!
  • Разкош!
  • А на мен толкова много ми хареса!
  • Разкошно!
    Дойдох да споделим една въздишка,
    а с нея хиляди се народиха,
    но аз ти казвам, че не искам нищо,
    нощта и дланите ми стигат…
  • Благодаря ви за думите!
  • Силно! Много чувствен стих. Всичко е точно там където трябва да бъде.
  • Това ужилено око...направо ми легна на сърцето, Краси - не се шегувам❤
  • Отлично..
  • Честно казано, недоумявам каква е ролята на първия куплет в цялата схема. Да не си пейстнала края на някое друго стихо
    Просто споделям, нищо повече. Кат се разсъня, пак ще го прочета
  • „Дойдох да споделим една въздишка,
    а с нея хиляди се народиха,
    но аз ти казвам, че не искам нищо,
    нощта и дланите ми стигат…”
    Красе!💗
Random works
: ??:??