Mar 7, 2017, 8:00 PM

Последната годишнина

  Poetry » Love
842 1 1

Не мога да си спомня нищо.

(то, всичко, е било лъжа).

Светът за двама... е тесен. И ничии.

Хем те убиват и хем си гробар...

 

Не копнея. Нищо не усещам!

Усещам, колкото една скала!...

Не давам (вече) да ми вземат (нещо)...

... И после сто пъти, да го платя...

 

Не мога И не искам нищо.

(За какво ми е храм без икони?)

Днес празнувам Стотната годишнина,

Но за какво... Не мога да си спомня...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Andriana Valkanova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...