Последната ми риза избелява,
а втората човек ли я отнесе?
Копривата на плетки се надява,
за лебедите космосът е тесен.
По менците ми кацат пеперуди
и слънце във водата се оглежда.
Но аз съм, усмирената от луди,
пиячка на миражи на манежа.
За утре, за понякога, за после
не мога и насън да отговарям.
А бялото по ризата е просто.
Завиждат ми палячото и царят. ...