Последната ми риза избледнява
Последната ми риза избелява,
а втората човек ли я отнесе?
Копривата на плетки се надява,
за лебедите космосът е тесен.
По менците ми кацат пеперуди
и слънце във водата се оглежда.
Но аз съм, усмирената от луди,
пиячка на миражи на манежа.
За утре, за понякога, за после
не мога и насън да отговарям.
А бялото по ризата е просто.
Завиждат ми палячото и царят.
Сега се топлят всичките ми белези
от меката извивка на платното.
Изгубя ли се, Бог ще ме намери
по нещо и за нещо, и защото...
