Последната надежда
Сам съм, сине, блести светофарът
и отсреща неонът блести.
На раздумка съм с моята старост,
попривикнах аз с нея... почти.
Но не светна зеленото, сине...
Все се стряскам щом хлопне врата.
И си спомням когато замина
преди толкова много лета.
А се радвах, но как се надявам,
да прекрачиш през стария праг.
Днес пустосвам си хитрия дявол,
щото денем изпраща ми мрак,
да убие в мен тази надежда –
в моя ден сетен лъч светлина.
Няма милост и както изглежда,
не изпитва за нищо вина.
Но не давам, не давам да вземе
и искра от последния плам.
Само знаеш, е старост до време...
Ако можеш ела си, ела...
© Ани Монева All rights reserved.
