Последни желания...
цигари, водка... снимката на мама.
Бързо ме завийте със пръстта,
да мога само с тях да си остана.
Пороците ли? Нужни са ми там,
а мама ми е нужна за съвети...
Аз грешен съм - това прекрасно знам,
затуй ще си ги стискам във ръцете.
Снимката сложете до сърцето,
за да усещам майчиния пулс...
Не зная как е там в небитието,
но с мама и безвкусното е с вкус...
Сега навярно тя ще се разплаче.
Не иска да говоря за смъртта...
Животът като хвърленото зарче
завърта се, но спира във пръстта...
И затова, щом вече хвърлен, зарът
все още като пумпал се върти,
не е порок ни водка, ни цигара...
Любов са всички майчини сълзи...
Не напразно три неща желая,
дано със думите ви заразя...
Животът и спринтиращ не измаря,
щом има белег даже под пръстта...
© Валентин Йорданов All rights reserved.