10.01.2008 г., 1:19

Последни желания...

1.2K 0 12
В гроба ми сложете три неща -
цигари, водка... снимката на мама.
Бързо ме завийте със пръстта,
да мога само с тях да си остана.

Пороците ли? Нужни са ми там,
а мама ми е нужна за съвети...
Аз грешен съм - това прекрасно знам,
затуй ще си ги стискам във ръцете.

Снимката сложете до сърцето,
за да усещам майчиния пулс...
Не зная как е там в небитието,
но с мама и безвкусното е с вкус...

Сега навярно тя ще се разплаче.
Не иска да говоря за смъртта...
Животът като хвърленото зарче
завърта се, но спира във пръстта...

И затова, щом вече хвърлен, зарът
все още като пумпал се върти,
не е порок ни водка, ни цигара...
Любов са всички майчини сълзи...

Не напразно три неща желая,
дано със думите ви заразя...
Животът и спринтиращ не измаря,
щом има белег даже под пръстта...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....