Последните старци,празнуващи...
Те днес празнуват.
Под сляпото,далечно слънце,
под облаци от светли спомени,
под капещите облаци, празнуват.
Във кръчма тясна, пият тихо.
Надигат чаши...
Навън денят е равнодушен
към старите съдби,
към всичко старо...
Денят заобикаля старците.
Той спазва вече нова заповед –
децата в старци да превърне!
А тези са изпята песен ;
Кой старец изтощен
променял е историята някога?
Кой старец с мощен рев,
под знаме младо
се е пречкал?
Никой.
Историята е в децата.
Денят посреща всяко искане,
и всяко недоволство детско
със силен удар, по лицето!
Денят ще облече децата
в зелени униформи скоро...
Ще ги научи да се справят с всичко.
Да бъдат твърди!
Ще ги научи на бруталност!
Ще ги научи да се справят...
И който прояви и капка слабост,
и който лесно се изплаши,
ще бъде ИЗОЛИРАН...
Ще бъде пратен в дневен лагер,
където ще работи до прегърбване,
където ще умре наведен –
без детство,без любов,без спомени...
Такава е заповедта...
Оглежда се денят.
Промъква се.
Като змия,
и като мръсен вятър...
Превръща се в приятел.
Скоро!
Светът ще бъде разделен!
Отново...
Войници маршируващи
и старци тъжно пиещи.
Жени,изплакали очите си
и майки без очи до тях...
Да,скоро...
Денят заобикаля кръчмата,
в която,
под сляпото,далечно слънце,
под облаци от светли спомени,
под капещите облаци,
празнуват нещо стари старци...
Под сляпото,далечно слънце,
под облаци от светли спомени,
под капещите облаци, празнуват.
Във кръчма тясна, пият тихо.
Надигат чаши...
Навън денят е равнодушен
към старите съдби,
към всичко старо...
Денят заобикаля старците.
Той спазва вече нова заповед –
децата в старци да превърне!
А тези са изпята песен ;
Кой старец изтощен
променял е историята някога?
Кой старец с мощен рев,
под знаме младо
се е пречкал?
Никой.
Историята е в децата.
Денят посреща всяко искане,
и всяко недоволство детско
със силен удар, по лицето!
Денят ще облече децата
в зелени униформи скоро...
Ще ги научи да се справят с всичко.
Да бъдат твърди!
Ще ги научи на бруталност!
Ще ги научи да се справят...
И който прояви и капка слабост,
и който лесно се изплаши,
ще бъде ИЗОЛИРАН...
Ще бъде пратен в дневен лагер,
където ще работи до прегърбване,
където ще умре наведен –
без детство,без любов,без спомени...
Такава е заповедта...
Оглежда се денят.
Промъква се.
Като змия,
и като мръсен вятър...
Превръща се в приятел.
Скоро!
Светът ще бъде разделен!
Отново...
Войници маршируващи
и старци тъжно пиещи.
Жени,изплакали очите си
и майки без очи до тях...
Да,скоро...
Денят заобикаля кръчмата,
в която,
под сляпото,далечно слънце,
под облаци от светли спомени,
под капещите облаци,
празнуват нещо стари старци...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
