Jun 30, 2011, 11:52 AM

Последният Етаж

  Poetry » Other
1.2K 0 3

Последният Етаж

 

 

Последният етаж,  последният етаж,
една малка крачка и политаш.
Кажи, приятелю, имаш ли кураж?
Струва ли си? Защо не се запиташ?

 

 

Нима животът ти е неуспешен?
Наркотиците и алкохолът, казваш, те докараха дотук.

Замисли се, начинът ти на живот е бил грешен.
Остани, излекувай се, живей напук.

 

 

Къде останаха добрите спомени?

Дълбоко в душата ти заровени.
Ти можеш, излез от този ад.
Преодолей своя наркотичен глад.

 

 

Последният етаж,  последният етаж,
една малка крачка и политаш.
Кажи, приятелю, имаш ли кураж
да поправиш грешките, струва си да се опиташ.


 

28. 06. 2011г.

 

 

В. Николов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...