Последният сън
Последният сън
Околчица потъна сред гъстите мъгли,
нощта настъпи бавно и някак неусетно.
И изгревът, бродиран със борови игли,
росата ще изплаче над Ботевата чета.
Къде сте, самодиви, с копринени криле,
и тъмната жетварка, със припева й скръбен,
героя оплачèте, големите мъже,
от тях не знае никой дали ще се завърне.
С тревите ги завийте, сънуват сетен сън –
родината – свободна, любимата – с цветя,
и майките – щастливи, посрещат ги навън,
пред къщите си грейнали, окъпни в дъга.
Но този сън е кратък, несвързан и горчив.
Предателят не чака. И пушките гърмят.
Да бягаш ли с надежда да останеш жив,
или да жертваш всичко за късче свобода.
Такава трудна крачка. Единствена. И тя
е тежка като камък, но който я направи
ще свети много дълго и ярко в паметта,
на своята родина – велик и незабравен.
© Слави Тодоров All rights reserved.
