slavi2002 (Слави Тодоров)
91 164
17.06.2016 г., 10:54 ч.

Последният сън 

  Поезия » Гражданска
978 3 11

Последният сън

 

Околчица потъна сред гъстите мъгли,

нощта настъпи бавно и някак неусетно.

И изгревът, бродиран със борови игли,

росата ще изплаче над Ботевата чета.

 

Къде сте, самодиви, с копринени криле,

и тъмната жетварка, със припева й скръбен,

героя оплачèте, големите мъже,

от тях не знае никой дали ще се завърне.

 

С тревите ги завийте, сънуват сетен сън –

родината – свободна, любимата – с цветя,

и майките – щастливи, посрещат ги навън,

пред къщите си грейнали, окъпни в дъга.

 

Но този сън е кратък, несвързан и горчив.

Предателят не чака. И пушките гърмят.

Да бягаш ли с надежда да останеш жив,

или да жертваш всичко за късче свобода.

 

Такава трудна крачка. Единствена. И тя

е тежка като камък, но който я направи

ще свети много дълго и ярко в паметта,

на своята родина – велик и незабравен.

© Слави Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??