Жадуван край,
непоклатимо мълчание,
очи изскрящи,
мъртвешко сияние.

Ръце протягат
към светлината,
но все по-бързо, 
надвива ги тъмата.

И все по-често,
смъртта ги поглежда,
те изгубиха всяка своя надежда.

Мъглата пада,
но денят продължава,
а агонията тяхна се удължава.

И ето, че часът им настъпва,
дъх на смърт,
въздухът изпълва.

Поредна илюзия,
неизпълнено обещание,
смърт е тяхното последно желание.

И...смразяващ бриз,
въздухът изстива,
ледени сълзи земята покриват,
няма я вече самотата,
изчезна даже и тъгaта.

Отчаяно молят за спасение,
ще тънат вечно във забвение,
остана едничък път към ада,
гледат как звездите падат.

Не чувстват нищо, цветята вехнат,
а на бесилото, телата тегнат,
изпълнена бе тяхната присъда,
проклети во веки, те ще бъдат.