Mar 16, 2007, 3:41 PM

Последно "сбогом"

  Poetry
800 0 6

Последното ми "сбогом" е това.
Нуждая се от теб,
но не издържам в този плен -
да си така далеч,
да си толкова добър и прекрасен.
Прекалено красиво е,
за да ми се случва.
И в най-големите ми мечти
не съм си представяла
такова чудо като теб.
Страх ме е, че обичам те
все повече след всяка среща.
Страх ме е, че ще страдам много.
Затова тръгвам...
Това е последното ми "сбогом".
Прости ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

  • (((( точно така и стана. Даваме свобода на хората, които истински обичаме - това е знак за Любов. И наистина боли тази раздяла.
  • Искам да ви кажа, че едва сега го чувствам този стих толкова близо. И на мен ми става мъчно
  • Ох...много ме жегна да знаеш. Много позната ситуация...
  • Тъжно!!! Много хубав стих!!! Поздрави, София!!!
  • какви сте жертви

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...