Виси безгласно във земята,
неизстиналото още утро!
Мислите намират хаоса с теб,
готов съм за повече, от друга !
Хоризонтът ми напомня твойте устни,
студени, като капка прясна кръв!
И търся в себе си, намирам другиго,
съжалявам с благодарност, че направи ме такъв!
Изваян от болката щастлива,
доволен, че те имах, и че си отиде!
Без теб душата ми е жива!
Благоговея пред съдбата, че ни раздели!
© Добромир Иванов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
