Последно срещане
Виси безгласно във земята,
неизстиналото още утро!
Мислите намират хаоса с теб,
готов съм за повече, от друга !
Хоризонтът ми напомня твойте устни,
студени, като капка прясна кръв!
И търся в себе си, намирам другиго,
съжалявам с благодарност, че направи ме такъв!
Изваян от болката щастлива,
доволен, че те имах, и че си отиде!
Без теб душата ми е жива!
Благоговея пред съдбата, че ни раздели!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромир Иванов Всички права запазени
