Последно свиждане
Ти във живота си не ме допусна.
Не знам от какво се страхуваш.
Идваш, целуваш с напукани устни
и после пак отпътуваш.
Моля те, не пропилявай живота си.
Виж, колко малко остана.
Нека у нас съхраниме доброто си.
Днес сме тук, утре ни няма.
Трябва да спрем да живеем на смени,
за да не се ненавиждаме.
Да изживеем мига, без замени,
до последното си свиждане.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
