1.11.2016 г., 0:03

Последно свиждане

755 3 4

Последно свиждане

 

Ти във живота си не ме допусна.

Не знам от какво се страхуваш.

Идваш, целуваш с напукани устни

и после пак отпътуваш.

 

Моля те, не пропилявай живота си.

Виж, колко малко остана.

Нека у нас съхраниме доброто си.

Днес сме тук, утре ни няма.

 

Трябва да спрем да живеем на смени,

за да не се ненавиждаме.

Да изживеем мига, без замени,

до последното си свиждане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...